Движения на душата в констелациите

“Нашата душа е по-голяма от нас – не ние притежаваме душа, душата ни притежава нас.”

‍
Хелингер

‍

Много често в констелациите се докосваме до едно измерение отвъд разрешението на проблема и то не е свързано с това дали „аз искам”или „аз не искам” дадено нещо в живота си. Едно измерение, в което осъзнаваме, че съществува ПОКОЙ.

И то често е свързано с това да признаем: „Да, това се е случило и аз го вземам като част от моя живот (или от живота на моите предци) и не мога да го променя.” Тук не става дума да се каже кое е било правилно или не, а да се признае миналото.  И тези моменти са много тихи и смиряващи.

Хелингер разказва една история за мъж, който се завръща от война в родния си край и всичко е разрушено, къщите са руини, хората са си отишли. Той отива на мястото, където преди се е намирала къщата му и дълго седи там в тишина и си спомня мястото, преживяванията с близките, какво се случило там с хората… След това се обръща и си отива.

Пътят към по-добро настояще и бъдеще е като признаем и почетем миналото.

Едва тогава бихме могли да се свържем с нашия индивидуален път и предназначение в живота. Това, за което сме на тази земята. Едва тогава можем да чуем тихия глас, който ни нашепва и да усетим дълбокия копнеж и дори тяга, с която сме привлечени към дадено нещо.

Когато говорим за „Движения на душата” много често не знаем какво точно е възможно да се покаже, осветли и придвижи в констелацията.

В случаите, в които хората са имали няколко констелации за рожденaта и настоящата семейна система, тогава обикновено нещата са възможни. Това са движения, които не са възможни ако има напрежение или човек носи нещо за (с) майка си или баща си.

Това, което не работи е да кажем: „моята майка не мога да я взема, ще взема майката Земя – ще взема голямата майка”. Един много „изтънчен и фин” начин да се  самозаблуждаваме. Не можем да вземем майката Земя, ако не сме приели своята.

Понякога тези констелации са за аспекти от нашия живот, които не искаме да приемем: смърт, страх, болка, гняв.

Също така тези движения са част от семейните констелации в много моменти.

В началото, когато Хелингер започва да изследва и открива „Законите на любовта” и „Семейните констелации”, представителите не са се движели сами в констелацията. Не е имало свободно движение и следване на вътрешния импулс. Хелингер е предлагал на представителите нови по-добри позиции и фрази спрямо хармоничния първичен ред. И е имало причина. В началото не е имало осъзнатост за полето на знанието. Сега, дори нови за метода хора се държат различно от преди 25 – 30 години. Някак много по-лесно и бързо се свързват и синхронизират с констелационното поле. Нещо се е разпространило на колективно ниво, дори за хора, които въобще не знаят за това на съзнателно ниво.

Каква може да е мотивацията за такава констелация?

Вече сме имали констелации, признали сме законите на семейната системата, но това не е достатъчно, за да видим накъде иска да се движи нашата душа. То е като, когато малкото дете расте и намира добро място в семейната система, но на детето все пак му предстои да намери собствения си път в света.

Разбираме, че  някои неща са важни за нас, други не са толкова важни. Може да има нещо като дарба, която спи и чака да бъде събудена. И не е задължително да е нещо изключително и помпозно. Може да е обикновено.

Въпрос, който човек може да си зададе: „За какво копнее моето сърце? Накъде ме дърпа?”

Защото ако това измерение с душата го няма в ежедневието ни, ние може да имаме много добър живот – с мечтаната работа, семейство, къща и т.н., но неминуемо идва момент, в който чувстваме – нещо липсва тук. И често с това изникват въпроси: „А сега какво? Това ли иска животът от мен? Това ли искам  да допринеса в света?”

Красиво и смиряващо е когато започнем да се настройваме с това измерение, когато можем да го почувстваме и да му дадем място в живота си, то дава много дълбоко усещане в нас: аз съм на прав път, може да вървя бавно, може да не знам до къде ще стигна, но съм на правилният път.

И осъзнаваме, че няма натиск. Душата никога не поставя краен срок и не създава натиск.

Тя е там и чака.

‍