Когато даден член на семейството се нагърби със задачата (несъзнателно и с чиста съвест) да напомни на системата, че е налице изключване. Този феномен се нарича заплитане или свързана съдба. Човек поема чувствата или нагласите на друг член от семейството и ги въплъщава в своя живот. Често това са травматични събития и последващите ги съзнателни или несъзнателни чувства, емоции и нагласи, които остават непреработени; неразрешени конфликти; непоета отговорност.
Заплитането има по-скоро негативен смисъл, тъй като в резултат от него човек преживява трудности в своя собствен живот.
Важно е да се подчертае, че има и много положителни влияния от предшестващите поколения, дарове, таланти, ресурси, сила и подкрепа.
„Малцина успяват да излязат от заплитане. Казвам го съвсем сериозно. Има два подхода при заплитане, но когато стане сериозно и човек трябва да се реши, обратното смукване е толкова силно, че повечето хора остават хванати. Защото преходът от заплитане към решение е и екзистенциален процес. Това означева, че се отправям към едно друго, по-високо ниво, а това е свързано с много дълбоко проникваща раздяла от всичко, което е било. И този процес прави човека самотен. Ако например живея в планината, в малко село, тясно съм свързан с всички. И ако се издигна на един висок връх, отдалеча се, виждам много неща, които преди това не съм виждал, мога да се почувствам свързан с много други неща, но никога по същия близък и сигурен начин, както в долу в долината. Затова голямото и широкото винаги правят човека самотен. Независимо от това този преход от тясното към широкото се изживява от детето в нас като вина, като оставяне зад него на сигурната връзка и като оставяне на невинността и синовността.
И затова преходът от проблем към решение ни се отдава само ако вместо на отдавна познатото се доверим на нещо непознато, което остава непредвидимо и тъмно. Но в основата си това е религиозно изпълнение, ако искате и така го наречете. Затова като терапевт човек не трябва да се поддава на илюзията, че нещо такова може да бъде направено или манипулирано. Може само нещо да се улесни по пътя натам, но където има много дълбоки заплитания, решението и пречистването са там, където това се отдаде, ако се преживяват като подарък, като милост, както от терапевта, така и от клиента. Затова решението и пречистването изискват както от терапевта, така и от клиента същото действие и същото извършване.”
Берт Хелингер