Лечението и семейните констелации

Продължение

Спокойствие. Лекота. Вътрешен Мир. Приемане. Съгласие. Изцеление. Свобода.

След стотици, може би хиляди констелации и дежурният въпрос по време на интервюто, преди да започнем с работата: „Какво търсиш? За какво копнееш?” – това са няколкото отговора, които се явяват пак и пак.
За лечението е трудно да се говори, не стигат думите да се пресъздаде преживяването на истина, лекота, вътрешно преместване.
Преживяване, след което вече не си същият и нищо не може да бъде същото.
Лечението е на няколко нива: тяло, душа, дух.
С тялото е добре да се свързваме като с ценен спътник, с който прекарваме целият си живот от раждането си до смъртта. Тялото е товa, което „държи" цялото ни същество тук и сега в настоящето. От момент в момент.
Връзката ни с него е една от най-важните и изисква време, внимание, грижа и посветеност. За горните, то се отплаща пребогато.
За душата в семейните констелации и свързаността й с предишните поколения, ще разгледаме отново примера от прешната статия.

„Й.К. има прабаба и четирима прадядовци (сестра и 4-ма братя) по майчина линия участвали в партизанските движения преди 9-ти септември. Единият от братята е от другата страна – от царската власт. Предава въстание, в което мнозина загиват. След 9-ти септември е ПРЕДАДЕН на властта и лежи 20 години в концентрационен лагер.

Й.К. казва с душата си и живота си:

„Мили дядо, от любов към теб, аз също ще предам/ще бъда предадена. Така те помня и нося в сърцето си и съм част от семейството.” или

„Мили дядовци и бабо, аз също като вас, заедно с вас или вместо вас.” или

„Аз ще платя вместо вас, като и аз бъда предадена. Така Ви помня и почитам”.

Констелациите са „картини, които рисува душата”* и които изцеляват душата.
Често дори самите „картини, които рисува душата” на клиента и, които онагледяват лоялността и сляпата му любов към предците са достатъчни.
Достатъчни да внесат яснота и осъзнаване за дълбоката свързаност и ненужна жертва, която прави живеейки нещастно, плащайки заедно или вместо предците си.
И тогава лечебни фрази към горният пример биха могли да бъдат:

„Мили дядовци и бабо,
Благодаря Ви за живота, който сте ми дали.
Аз съм Ваша потомка и съм най-малката.
Аз не мога да Ви спася, не мога да нося болката Ви, не мога да нося гнева Ви, не мога да променя съдбата Ви.
Сега разбирам, че само Вие можете да носите това, което е Ваше и то е част от Вашия живот и Вашето достойнство.
Аз не Ви безпокоя. Оставам Ви в мир със съдбата Ви.
Така Ви помня и почитам.”

И позволяваме на думите да ни докоснат, да потънат дълбоко в сърцето, в съществото ни. Да посадят ново семенце.
Семенце, което има потенциала да израстне в Изцеление и Свобода.

“Заповядайте на живо.
Да притихнем. Заедно. В кръга.
Да послушаме. С клетките. На тялото.
За Свързването. Истината. Любовта.
За Изцеление. На тялото и душата. За Духа.
За всички наши Взаимоотношения.”

‍

* картини, които рисува душата - изразено от Павел Павлов, мой колега и близък приятел