Когато биологичните родители на дете не са в състояние да се грижат за него, осиновяването често е решение. И макар, че повечето осиновявания са успешни, и децата се възползват от защитата и грижите на любящо семейство, подпомагащо израстването им, осиновяванията могат да имат скрити усложнения.
Тук не става дума за обичайните проблеми между родители и деца, а такива, които произтичат от самото осиновяване. Биологичните родители, осиновителите, осиновеното дете, както и техните братя и сестри, са изправени пред емоционални реалности, които надхвърлят обикновените трудности свързани с това да си част от семейство.
Има две основни нарушения, свързани с осиновяването.
Първото се отнася до осиновените деца и факта, че техните родители са се отказали от тях или са ги изоставили. Дори ако това се случи по принуда, децата развиват проблеми с привързването. Това е травма, която се нуждае от специално внимание (вижте прекъснато движение на протягане). Осиновените деца също неизбежно носят нарушенията, които са довели до осиновяването, защото те остават свързани чрез екзистенциална лоялност към своите биологични родители. Независимо дали се отнася до ранна смърт на майката, нежелана бременност, катастрофа, заболяване или друго, осиновеното дете често носи нарушението и се нуждае от терапевтична помощ.
Вторият тип нарушение идва в новото семейство, когато биологичните родители не са почетени или ценени. Често осиновителите смятат, че превъзхождат биологичните родители, защото са поели отговорността за грижата и отглеждането на детето. Тази нагласа разстройва йерархичния баланс. Само биологичните родители могат да бъдат истинските родители и никой не може да ги замести. Причините, поради които са оставили децата си, са тяхна работа и не подлежат на оценка от други хора.
Когато възникнат проблеми при приспособяването на детето към семейството на осиновителите, разглеждането на различните теми чрез метода „Семейни Констелации” може да бъде полезно.
Целта на семейната констелация е да разкрие скритата динамика на подобна ситуация и да посочи пътя към разрешаване. Основна предпоставка на работата на семейната констелация е, че решенията възникват и семейната хармония нараства, когато участващите индивиди признаят и уважават реалността и приемат това, което съдбата им е дала. Осиновените деца и осиновителите знаят, че ръката на съдбата е превърнала двете им отделни биологични семейства в обща система.
Биологичните родители
Малко майки вземат с лекота сърцераздирателното решение да се откажат от детето си. Точно както отглеждането на дете изисква отговорност и носи последствия, така и изоставянето на дете носи своите последствия. Майката може да носи през целия си живот чувство на угризение и вина. Тя не само е отделила детето си от неговите биологични, семейни, социални, а в някои случаи и духовни, културни, етнически, езикови и национални корени; тя също е лишила бащата, бабите и дядовците, чичовците и лелите и братята и сестрите от член на семейството, който може би са обичали. Нейната отговорност е още по-тежка, ако е действала без знанието и / или съгласието на бащата и неговата страна на семейството. Ако е участвал в решението, бащата също споделя последствията. Дори без съзнателно да знае за бременността, раждането и решението да се откаже от детето, бащата ще бъде докоснат на нивото на душата си.
За най-добро разрешение и двамата биологични родители трябва изцяло да се откажат от правата си като родители, да понесат съзнателно своята мъка и разкаяние и да поддържат отношение на уважение и благодарност към осиновителите. Ако контактът с изоставеното дете се възстанови на по-късен етап, те не трябва да искат освобождаване и утеха от детето, което са дали. Те, разбира се, могат да се зарадват на късмета на детето и да предложат подкрепа, ако имат възможност, но винаги със смирение и уважение към осиновителите.
Детето
Загубата на биологични родители идва с допълнителна загуба на дом в смисъла на семейството, племето, а понякога и езика, духовната традиция и страната. Щастливата история на това, че са „избрани“ от осиновителите, няма да заличи знанието, че първо са били изоставени от биологичните си родители. Трудностите или да живеят с, или да преодолеят дълбоката болка от тази загуба, и произтичащият от това гняв и конфликтна лоялност са невъзможни за измерване. Детето непременно се разкъсва между копнежа и гнева към изгубеното семейство. Понякога, проваляйки се в живота си (училище, среда, поведение), детето несъзнателно оправдава отхвърлянето на родителите. Ако биологичните родители са били жертва на трагични обстоятелства или непреодолими затруднения, осиновеното дете може да чувства, че не заслужава по-добър живот (от тях) и да се провали, за да остане несъзнателно лоялно с тях.
За да успее осиновяването, осиновените трябва да се съгласят с живота такъв, какъвто е. Те трябва да признаят с уважение, че животът им е дошъл през биологичните родители и земята, където са се родили. Това потекло ги придружава в новия им дом, заедно с детето, което биха станали със собствените си хора, и нероденото дете на осиновителите, което те заместват. Детето ще получи сила, като намери място в сърцето си за всички тях. Към осиновителите отношението трябва да бъде признателно и с уважение. Когато всичко това бъде прието и съдбата им бъде почетена изцяло, точно както е, тогава те също могат да кажат „да“ на едно добро бъдеще.
Осиновителите
На едно ниво осиновителите извършват услуга и действат щедро.
На едно друго ниво обаче, решението за осиновяване може да произтича от отказ да се приеме съдбата им, например стерилността на един от партньорите или неспособността да се износи здраво дете. Осиновяванията, които се извършват единствено за запълване на тази празнина в живота на родителите, могат да доведат дори до развод и болест.
Събития в семейната им история могат да повлияят както на невъзможността за зачеване, така и на решението за осиновяване. Примери за минали травматични събития, които могат да засегнат семейната душа и да резонират като проблеми в настоящето са:
Първата задача на осиновителите е да приемат бездетността си. Очите, тялото и жестовете на осиновеното дете никога няма да отразят обратно техните собствени кръвни линии. Ако не са признали и скърбяли за естественото дете, което никога не могат да имат, осиновеното дете ще остане сурогат, когото няма да може да приемат напълно.
Успехът зависи до голяма степен и от отношението на осиновителите към биологичните родители. Елементите на преценка, жалост и/или превъзходство със сигурност предизвикват нежелан отговор, осъзнат или несъзнателен, от осиновеното дете. Биологичните родители са дали живота на детето, нещо, което осиновителите не са били в състояние да направят. Сега, при осиновяването, те се възползват от трагични или трудни обстоятелства, които им предоставят възможността да отгледат дете. На душевно ниво осиновените деца все още принадлежат към родното семейство и това биологично наследство тече в кръвта им заедно с живота, който им е даден. Когато са осиновени, те внасят не само собствената си съдба, но и дълбоката душевна връзка с цялата система на тяхното семейство. Ако осиновителите не са в състояние да приемат тази реалност, детето ще се почувства поне частично отхвърлено от тях.
Отношението, което най-добре служи както на рожденото семейство, така и на осиновителите, е такова, в което биологичната идентичност на детето се почита и приема. Осиновителите могат да предложат на децата си възможности да се запознаят с тяхната страна на произход, история и култура. Те могат да предложат подкрепа, ако се стремят да установят контакт със своите биологични родители. Така осиновяването става акт на подкрепа за биологичните родители, стъпка към осигуряване на онова, което те не са в състояние да дадат. Тогава децата могат да се обвържат с благодарност към осиновителите си и никакви конфликтни лоялности няма да им попречат свободно да проучат и възприемат собствената си идентичност.
Семейните Констелации биха могли да се използват за решаване на проблеми, произтичащи от осиновяването, както на биологичните, така и на осиновителни семейства.
Това е начин да се добие представа и да се премине към разрешаване на проблеми, които могат да пречат на приспособяването на детето към неговото осиновително семейство.
Ситуацията може да бъде разрешена, когато биологичните майка и баща са отново почетени и уважение и им се даде място в сърцата на техните деца и на приемните родители. Това позволява да се разрешат проблемите в отглеждането на детето.
Пространство, в което споделям вдъхновението, опита и работата ми с метода "Системни семейни конателации". Тук може да се информирате и запишете за предстоящи събития, обучения и практики. Научете повече за метода, както и за други видове констелации: Организационни констелации, Травма констелации, Структурни констелации и много други.
