Поле на знанието в системните констелации и как "да го четем"?

Какво е „поле“ на знанието в системните констелации и как да го „четем“?

Елена Веселаго

Методът на системните констелации (методът на Берт Хелингер) вече е добре познат на много клиенти, психолози, лечители и просто интересуващите се. С помощта на системна констелация човек може да почувства връзката си с членове на своя род, дори с тези, които вече са починали или за които нищо не се знае. Тази връзка понякога е болезнена, ние сме свързани с миналото на нашето семейство и сякаш носим болка за тези (или в чест на онези), които са го преживели в миналото. Тази връзка остава несъзнавана и ние не живеем живота си. Констелацията  помага да се види тази връзка и в много случаи да се завърши.

Констелаторите използват в работата си феномен, наречен непосредствено възприятие. Този феномен все още няма обяснение, признато от научните и академични среди. Открива се „случайно” и сега се използва в работата с констелации, способността на човек да възприема, да усеща в общи линии това, което друг човек чувства, дори ако не е запознат и дори, както се оказва, ако този друг човек вече е починал (тогава можете да усетите как е живял). Понякога това външно наподобява това, което се нарича “ясновидство”, толкова точно може да бъде възприятието на представителя.

Въпреки това природата на това явление изглежда е различна. Първо, почти всички хора имат способността да бъдат представители и да възприемат непосредствено важната в момента скрита динамика на съответната роля. Може дори да се каже, че всички хора, които искат да използват това явление, имат възможност да го направят. В моята практика „нечувствителни“ представители са онези представители, които просто не искат да участват в работата (например са дошли, защото „приятел ги е довел“ или „съпруга настоял“). Непосредственото възприемане като представител е възможно САМО ПО ЖЕЛАНИЕ, СВОБОДНО И ДОБРОВОЛНО.

Второ, за да възникне такова непосредствено възприятие, е необходима причина. Изисква се намерение, заявка, търсене, тема, молба. Обикновено те се свеждат до това, че човекът казванещо като: „Боли ме, животът ми не върви по начина, по който искам, не получавам нещо, което искам за себе си”.

Намерението и съгласието на клиента отваря, на първо място, достъп до изследването на тази болка. Първи с нея се среща констелаторът. Ако тази среща успее, и двамата ще почувстват състоянието на клиента (констелаторът става представител на клиента за известно време). Тогава от това съвместно усещане на болката на клиента може да се отиде в миналото – при онези хора в семейството на клиента, които са преживели подобни състояния, подобна (обикновено многократно по-силна) болка. Можем да “отделим” събитията от онези години от събитията днес, като поканим представителите да влязат в ролята на тези хора.

Пространството или мястото, откъдето представителите черпят информация и чувства на други хора, започва да се нарича Поле (морфно поле, морфогенетично поле, поле на знанието). Вероятно може да се каже, че целият човешки опит се съхранява в Полето (и вероятно не само човешкият, но и опитът на природните явления).

Получавайки възможността да узнаем и да живеем опита на хората от миналото в констелация (в символична форма, но не повърхностно), ние можем да завършим въздействието на това преживяване върху нас днес. Процесът на възприемане на Полето ще наричаме „четене”.

Констелаторите започнаха да изучават как е устроена нашата способност да четем полето, дали е неограничена или, ако не, как е ограничена, доколко обективни и непреодолими са тези ограничения и доколко субективни. Интересен е и въпросът дали е възможно да се развие и  тренира способността за четене на полето и до каква степен тази способност е „вродена“ или се придобива с времето.

Системните констелации са млад метод, а изучаването на Полето е още в самото начало. Предприети бяха стъпки в разработването на схеми за четене на полето, например когато телесните сигнали на представителите или тяхната относителна геометрична позиция даваха основание да се направят изводи за това каква е била ситуацията или историята в миналото. Наистина, много позиции (на тялото) на представителите се повтарят и често едни и същи позиции ни препращат към подобни истории. Например, ако представителят погледне надолу към пода, тогава доста често се казва, че той (т.е. лицето, което представлява) е свързано с починалия, скръбта му не е завършена. Или, ако представителят гледа надясно и сякаш иска да хване някого за ръка, тогава често говорим за мъж, партньор.

По-късно, когато бяха създадени няколко такива схеми и интерпретации (включително от основателят на метода Берт Хелингер), се оказа, че много различни, дори противоположни схеми … работят по един и същи начин! Но само за тези, които вярват в тях.

Изглежда, че Полето ни се разкрива във вида, в който сме готови да го възприемем. Казваме му нашата система от координати и символи – и то идва, за да можем да го прочетем на език, който разбираме.

Сега някои констелатори започнаха да се отдалечават от разработването на нови “езици” на диалог с Полето. Този „език“ е по-скоро музика или игра на светлината – безкрайно разнообразие от звуци и цветове, симфония, която няма нужда от ноти и палитри. Без нас тази симфония не звучи, тя възниква само чрез хората и само с тяхното съгласие.

Как да направите себе си по-съпричастен инструмент?

Берт Хелингер казва, че констелаторът трябва да отвори в себе си “празна среда” (подобно на медитативно състояние), за да стане проводник на Полето без изкривяване. Но колко от нас могат да достигнат тази Празнота? И трябва ли? В крайна сметка представителите  са обикновени хора и всеки има способността да възприема, а констелаторът ще работи с тези, които са дошли в групата, а те не са „просветени“.

В Русия един от изследователите на всички тези въпроси е Елена Веселаго, директор на Центъра за съвременни системни съзвездия в Москва, автор на тази статия.

Какви са обективните и субективни ограничения при разчитането на полето? Нека изброим само някои от тях.

На първо място – нашите собствени ограничения във възприемането на реалността. Ако не разпознаваме, отхвърляме каквито и да било аспекти от живота, тогава няма да можем да ги разчетем от полето. Например, ако един представител не може да издържи на историята с смъртта на дете, той няма да я познае в констелацията дори в ролята на майка на такова дете. Ако представителят смята, че абортът е тежък грях, той ще “преиграе” историята с аборта така, че да изглежда като грях (и няма да „прочете” много от подробностите на тази история, които не отговарят на неговите представи). Някой не вижда истории за изневяра, някой за еднополови връзки, някой за самотата на старец и всеки от нас има такива „слепи петна“. Никога не можем да бъдем перфектни представители, отворени към всякакви истории.

Нашите ограничения идват от нашите лични травми, от нашите вярвания, от социалните конструкции, които сме научили, от постулатите на системите от вярвания, които следваме. Това може да са и нашите несъзнателно наследени вярвания, ограничения и травми от нашите родители и членове на семейството.

И ние просто не сме физиологически способни да възприемаме някои истории. Например, мъжът винаги ще бъде ограничен в усещането на историята на бременността и раждането, нераждалата жена също ще бъде, а всяка жена е ограничена в усещането на мъжките сексуални импулси. Това не е пълно ограничение, опитен представител и констелатор е в състояние да преведе напълно непознати за него състояния (включително тези, свързани с пола) в полето на възприятие, да ги разпознае и да ги назове. Мнозина дори намират това преживяване за много дълбоко, разширявайки вътрешния ни свят, правейки го по-богат и по-холистичен.

Друго ограничение е размерът, мащабът на събитията, които някога са се случили. Историята на страната ни, за съжаление, беше много трудна през 20 век, не е лесна и сега. В историческите катаклизми хората са преживели наистина нечовешки страдания и болка. И този опит остана незатворен, той влияе и сега, ние сме във връзка с него. Но в събития, които са засегнали стотици и хиляди хора (а понякога и милиони), се формира набор от болка, която е по-голяма, отколкото един човек може да почувства в момента. В тези събития не можем да поставим адекватно представител и да го поканим да „почувства“. Няма опит „за един“, има опит „за хиляди“, но ние нямаме хиляди. Би било мегаломанско да „разтворим“ връзката си с такива грандиозни истории.

В констелациите има начини да докоснете тази скала от болка нежно, без отричане, но и без претоварване, а също и без заблуди за величие.

Това са основните ограничения във възприемането на Полето. Сред другите ограничения са сложни, заплетени, преплетени истории, които „не се вписват“ в човешкото възприятие по никакъв разпознаваем начин. Това също са тайни истории, чието разпознаване носи повече болка в системата, отколкото запазването извън полето на възприемане. И още много.

Източник: статия на Елена Веселаго от сайта: https://constellations.ru/whatisfield.html

Превод: Веселина Калчева