Всички решения и действия включват известен риск. Ние просто не знаем какво ни очаква в бъдещето и с какво може да се сблъскаме в живота. Много хора се оказват в патова ситуация, защото не искат да поемат риска, предпочитайки нещо старо и познато, дори това да ги отслабва. За да ни измъкне от коловоза, животът изисква от всеки да положи усилия – да поеме риска да стъпи в неизвестното – защото така се развиваме.
В този смисъл усилията са решителна и смела стъпка. Все едно да скочим в басейн, без да знаем точно каква ще бъде температурата на водата или как ще се почувстваме. Това изобщо не е като бавно да влезем във водата, да я докоснем, да проверим дали е твърде гореща, твърде студена, твърде мръсна и т.н. Плуването в басейна не е решително усилие. Това е бавно, познато действие и затова правим избор въз основа на това, което чувстваме или какво мислим.
Да сме готови да предприемем действие означава да присъстваме и да сме отворени за изживяване на всичко, което умът и тялото ни могат да предложат, без да знаем точно с какво може да се сблъскаме във всеки един момент. Това е поза с отворени ръце, това е обратното на справянето с безпокойството с всички налични средства. Всъщност, ако сме готови да предприемем решителни действия, можем да го направим точно сега.
Упражнение „Широко отворени ръце”
Изправете се за минута (ако седите, това също работи), разтворете ръцете си колкото можете по-широко и ги задръжте там за известно време. И когато отворите ръцете си така, почувствайте чувствата си – не се опитвайте да ги промените. Отворете се за тях, наистина ги почувствайте и приемете.
Използването на тази поза е прекрасно упражнение, което всъщност може да бъде приятно. С премахнатите ограничения сега позволяваме да се случи това, което така или иначе се случва. Тази поза е необходима, за да живеем по-пълноценно и без никакви ограничения, наложени от ума и сетивата.
Много хора смятат безпокойството за най-лошия си враг. Но какво ще стане, ако безпокойството не е враг? Какво ще стане, ако можем да се научим да развиваме доброта и състрадание към всичките си преживявания, включително към тревожността? Тогава борбата вече няма да е необходима.
Следователно, когато направим крачка напред, е необходима готовност да се отворим напълно и незащитено към всеки аспект от нашето преживяване, защото когато се отворим, получаваме свободата да правим това, което е важно за нас. Научаваме се да живеем безстрашно.
Източник: Джон П. Форсайт „Тревога приходит и уходит”
Пространство, в което споделям вдъхновението, опита и работата ми с метода "Системни семейни конателации". Тук може да се информирате и запишете за предстоящи събития, обучения и практики. Научете повече за метода, както и за други видове констелации: Организационни констелации, Травма констелации, Структурни констелации и много други.
