За сляпата любов и любовта, която изцелява

„Мили/а братко/сестро, аз заедно с теб. От любов към теб”
„Мила мамо, по-добре аз, отколкото ти. От любов към теб”
„По-добре да си тръгна аз, отколкото ти, мой мили татко”

‍

„Сляпата” любов е магическата, детска любов, в която детето несъзнателно вярва, че ако замести някого в неговото страдание, може да му помогне и да го спаси. То е готово е да поеме товарите и болестите на членовете на семейството си, да жертва здравето, щастието си, личния и професионалния си успех и дори живота си. Прави го от любов. И с чиста съвест. НЕСЪЗНАТЕЛНО.

Любов, защото това е неговият начин да каже на член от семейството си: „Скъпи…, аз те помня. Това е моят начин да ти покажа, че те обичам и почитам съдбата ти – като я повтарям.“

Магическа, защото детето вярва че чрез страдание и жертва може да спаси братче, сестриче, мама, татко и т.н.

Сляпа, защото всичко това се случва на дълбоко, несъзнавано ниво и детето не взима предвид чувствата и желанията на тези, които иска да спаси.

Най-силна е между човека и неговите братя и/или сестри и родителите му, след това към братята и сестрите на родителите му, бабите и дядовците и т.н. предците, през които животът е стигнал до него. Още по-силна е, когато тези членове на семейството са имали трудна съдба (болест, ранна смърт, насилие, самоубийство, убийство, загуба на деца, преживели са природни бедствия, преселвания, войни, глад и др.).

От една страна детето се свързва със съдбата на някой друг от рода си (и не само), заради дълбокия копнеж да принадлежи на всяка цена към семейството и рода си и така да гарантира оцеляването си.

От друга страна го прави от силна любов и благодарност за живота, който са му дали предците му и така се опитва да възстанови баланса на даване и получаване.  Родителите са му дали нещо безценно – живота и опитвайки се да компесира това, детето е готово да дава – здравето, щастието и дори живота си.

Тази сляпа любов работи чрез заплитанията, карайки детето да жертва всяко предимство, за да стане като друг член на семейството, който е в неизгодно положение.

Силата и трагедията на тази магическа, детска, „сляпа” любов, както и последващите вътрешни убеждения и неминуеми последствия за детето виждаме в констелациите.  Вече порасналият възрастен човек продължава на дълбоко, несъзнавано ниво да се свързва чрез сляпата любов и да живее живота си през нея. С други думи „сляпата любов” отклонява човек от собствения му индвидуален път и щастие.

Смисълът на работата със семейните констелации е да видим нещо, което не виждаме в ежедневието си – да „осветлим” сляпата любов.  Както казва Хелингер в „Семейните констелации” ние виждаме картини, които лекуват душата ни.

Картини,  чрез които детската, сляпа, магична, неосъзната, ограничаваща любов се трансформира в подхранващата, осъзната, зряла, мъдра, включваща, разширяваща ЛЮБОВ. Любов, която изцелява.

‍