„Вината принадлежи на мен и на моя живот, ще ме почетеш ако я оставиш на мен”
В семейните констелации се разкриват различни форми на вина.
Малките деца не могат да чувстват вина, те са готови на всичко, за да са невинни. Затова и често, когато попиташ едно дете „Ти ли направи това?”, то отговаря: ”не бях аз” дори да е отговорно за стореното.
Детето започва да расте само в момента, когато може да си позволи да разочарова родителите си и да чувства определено количество вина.
Порасналият човек може да носи определено количество вина и да поема отговорност за постъпките и решенията си.
В семейството често децата поемат чувства от други членове на семейната система. Чувства, които са подтиснати в предишни поколения, ще бъдат материализирани и преживени от някой от потомците.
Потомък носи вината на член от семейството, който съзнателно или несъзнателно е виновен за нещо, но не чувства вина.
Това може да е някой, който се гордее с жестокостите, извършени по време на война и ги възхвалява като геройства.
Или може да е някой, който се хвали със значителни печалби, придобити чрез измама.
Когато някой носи бремето на чувства, за които няма основание в рамките на своята лична источия, логичният въпрос е кой друг в семейството има най-голямо основание да се чувства по този начин?
“Аз ще платя за това, което ти си причинил на тези хора”
Друга форма на вина възниква с идеята, че хората сами могат да определят посоката на живота си.
Например смъртта на дете при нещастен случай. Родителите често се чувстват виновни, въпреки че са били безсилни да предотвратят смъртта по какъвто и да било начин. „Ако само бях направила това” „Ако само бяхме направили онова”.
Това чувство на вина и обвинение между партньорите е форма на стратегия за избягване на истинската болка истрадание от загубата. И това води до заплитане.
Изцеляващи фрази: „Вината принадлежи на мен и на моя живот, ще ме почетеш ако я оставиш на мен”, "Животът и смъртта ми не са в твоите ръце."
Силата, която ни “програмира” да действаме по начин, съответстващ на ценностите в рождената ни система в констелациите се нарича лоялност. Например ако жените в рода преди мен са имали нещастни отношения със своите мъже, на нивото на душата ще чувствам вина, ако си позволя да имам по-хармонична връзка от тях.
Израстването в любовта е свързано с това да се отворим да чувстваме известна вина, разграничавайки се от ценностите, които ни обвързват с рожденото ни семейство. Тази вина всъщност е сила за промяна, която ни води към разширение, към това да създадем пространство за ценностите на партньора ни, да го приемем като равен и различен.
Пространство, в което споделям вдъхновението, опита и работата ми с метода "Системни семейни конателации". Тук може да се информирате и запишете за предстоящи събития, обучения и практики. Научете повече за метода, както и за други видове констелации: Организационни констелации, Травма констелации, Структурни констелации и много други.
