"Заключеното" сърце и семейните констелации

Когато любим човек ни доближи, а ние се оттегляме и „заключваме” сърцето си.
Когато вместо да откликнем  – се отдръпваме.
Например в интимните взаимоотношения, когато другият ни доближава, а ние се отдръпваме.

„Н.А. преживява трудности в създаването на дългосрочна интимна връзка откакто се помни. При последният си опит за интимно партньорство забелязва и осъзнава повтарящият се модел, по който протичат връзките му: в момента, в който започне да се привързва и партньорът се отваря за него, Н.А. се отдръпва, въпреки че на съзнателно ниво мечтата му е да има семейство.”

Къде би могъл да е коренът на това преживяване? И къде е лечението?

Един от вариантите е да погледнем назад в нашето детство и да потърсим, да си спомним ситуация, в която може би сме искали да отидем при майка си или баща си, а тях ги е нямало там за нас. Имали сме нужда от тях и сме се почувствали изоставени. Това може да е ситуация продължила минути, понякога часове и дори години. Например докато сме били в кошарката, а майка ни е вършела нещо в другата стая, или докато сме били в детската ясла, или докато са ни гледали баба и дядо на село.

„Н.А. е преживял ранна раздяла с родителите си – на годинка е оставен при баба си и дядо си, а родителите му рядко идват да го видят до шестата му годишнина.”

Какво се разиграва в душата на едно дете в такава ситуация? Какви чувства бушуват? Може би гняв, отчаяние, безнадежност, страх, срам, усещане за потъване и дори сякаш някаква част от него „умира”. След това следва изключване, защото ситуацията е непосилна за капацитета на едно малко дете и много често вътрешното несъзнателно решение е „оттеглям се, до мен няма никой, аз съм сам”.

Когато майката отново се появи, детето вече не отива при нея. Нейният образ за него вече е друг – образ, асоцииран с болка, упрек и недоверие. Този образ го съпътства през целия му живот и се пренася в другите му взаимоотношения.

В семейните констелации тази травма се нарича „прекъснатото движение към майката”. Как може да се промени това? Как може да се излекува тази травма?Може да се случи само там, където е започнало … при мама. Назад във времето, когато раната е възникнала и още по-назад във времето преди травмата.

“Спомняме си за други преживявания, които сме имали с нашата майка. Преживявания на сливане, доверие и щастие. Например: ние в нейните прегръдки, на нейната гръд, хранейки се от нея и гледайки я с безусловна любов. Спомени от нашето щастливо детство, когато сме се чувствали обичани, държани, сигурни, защитени, щастливи с НЕЯ. Отделяме в сърцето си място за този образ на близост с мама, когато сме се чувствали обичани и в безопастност. Оставаме този образ да се разпростре в нашата душа, докато я изпълни изцяло.
С този образ в сърцето гледаме към майката след травмата  и му позволяваме да се разпростре и разтвори …Поглеждаме я в очите и преодолявайки предишно си решение, й казваме: „Идвам, връщам се, мамо”. Вземаме ново решение, въпреки страха и въпреки болката и правим малка крачка към нея. И още една. Бавно. И още една.
Докато потънем в прегръдките й.” Хелингер

‍