Мили мои предци,
Благодаря Ви за живота, който сте ми дали.
Аз съм Ваш потомък.
Аз не съм Ваш съдия, не мога да нося болката Ви, не мога да нося гнева Ви, не мога да нося вашите предразсъдъци, не мога да нося съдбата Ви.
Мога само да нося моя живот и моята съдба.
Моля Ви, благословете ме, ако вървя в различна от вашата посока.
Ако не можете да благословите моя път, вземам добрините, които съм получил от Вас, и оставам останалото с Вас.
Само Вие можете да носите това, което е Ваше.
Само Аз мога да нося това, което е мое.
Като правя света по добро място, аз Ви почитам и в двете – вашите способности и вашите ограничения.
Като поемам по този добър път, всички, които идват след мен ще имат по-лесен път!