Писмо до моята майка

“Едни от най-големите трудности в живота ни идват от това, че ние отправяме към майките си своите очаквания, които отиват далеч зад пределите на това, което може да ни даде една обикновена жена.
Често нашата майка е длъжна да бъде по-добра и от Бог и ако тя само посмее да не е като Бог, ние я отричаме.
И какво може да направи нашата майка? Това е голяма несправедливост към нея от наша страна.
Когато осъзнах това, аз написах на майка си писмо. Тя беше вече отдавна починала, но аз ѝ написах това писмо.
И докато го четете, вие можете в душата си да гледате към вашите майки.
Писмото към моята майка беше приблизително следното:

„Мила мамо! Ти си обикновена жена, както милиони други обикновени жени. Аз те обичам като обикновена жена. Само защото ти беше обикновена жена, ти обикна моя баща. Той също беше абсолютно обикновен. Така вие започнахте да живеете заедно като мъж и жена.
Вие се обичахте като мъж и жена – съвършено обикновено, както милиони други мъже и жени.
И от вашата любов бях заченат аз – плод на вашата напълно обикновена любов: така, както се обичат един друг мъж и жена.
След това вие ме чакахте с надежда и вълнение: „Дали всичко ще бъде наред!?” А след това ти ме роди с болка, както и другите жени раждат своите деца – абсолютно обикновено, както е предопределила природата.
Аз се появих на света и вие ме погледнахте поразени: „Това е нашето дете!” Вие се погледнахте един друг в очите и си казахте: „Да, това е нашето дете. А ние сме неговите родители.” Вие ми дадохте име. Дадохте ми и своята фамилия и казахте на всички хора: „Това е нашето дете! То е наше!”
И после вие се грижихте за мен много години. И постоянно мислехте как се чувствам и от какво имам нужда.
Така вие бяхте до мен, както и милиони родители до своите деца – по напълно обикновен начин.
И понеже бяхте такива обикновени, вие правехте също и грешки. И някои от тях ми причиняваха болка. Но именно за това, че правехте грешки, аз можех да раста, да стана като вас.
Аз ви благодаря за това, че сте такива обикновени. Аз ви обичам такива, каквито бяхте. Вие бяхте правилните родители за мен.
Мила мамо, аз трябва да ти кажа и още нещо важно. Аз те освобождавам от всички мои очаквания, които излизат извън рамките на това, което може да се очаква от една обикновена жена. Никой не е направил за мен повече от теб. То е много повече, отколкото беше необходимо. И така, аз те обичам напълно обикновено, мила мамо!”

Берт Хелингер

‍